Проекти


2014 Big Gun

Big Gun

Big Gun

Концепция и визуално решение: Мартин Пенев

Хореография и изпълнение: Станислав Генадиев

Музика: Павел Терзийски

Творчески асистент: Виолета Витанова

PR и координация: Културна фондация А25

  • Идея:
    „Peacocking“ (паунско перене) е термин от социалната психология, описващ опитите за завладяване на представител от срещуположния пол, както и „разбиването“ на всякаква конкуренция от страна на собствения такъв, чрез всевъзможни средства - демонстрация на социално и финансово положение, на власт, безнаказаност, контрол. „BIG GUN“ е опит за ироничен поглед към това мъжко поведение.
  • История на проекта:
    Премиерата е на 24.03.2014 г. като част от проекта „Тризависим“ в рамките на Софийски театрален салон. Представян е на фестивала „Антистатик“ (07.04.2014 г.) и в българския шоукейс на One Dance Week (31.08.2014). Участва на фестивала „Off Europa“ – 20.09. в Лайпциг и 23.09. в Дрезден.
  • Цитат:
    „…едно невероятно свежо и освободено „репликиране“ на „маскулинността“, на проявите на „мъжествеността“ в нейните клишета, към мъжа изобщо, изживяващ се като „герой”, „завоевател“, като някакъв неудържим „изтребител“, акумулиращ агресия и тъпа „мачовщина“, надпреварвайки се със собствените си физически и мускулни най-вече възможности. „КОГАТО СТАНЕ НАПЕЧЕНО - ГАЗИРАН СОК ОТ СЛИВИ ! - УСВОЯВАЙ СИЛАТА!“ е реплика от спектакъла за един мъж, мутирал в оръжие, самият той станал мутант на комплексите си.... Захапал фас в сложния манеж на "grand jeter en tournent" , дишащ и потящ се под напора на своя MALE SEX, в една самоиронична „подпръцкваща“ гротеска на мъжествеността. Облечена, разбира се, в цветовете на "SUPER MAN" - червено и синьо и с една ръка „малформирала“ в картечница.... Пълно само-разобличаване на комплексите, което само един наистина зрял мъж и артист може да извърши със себе си, публично. И същевременно светла ирония към съвременните мас-култ-образи на мъжа, като ГОЛЯМ ПИСТОЛЕТ, който стреля напълно непреднамерено...“

    Мила Искренова
  • Проектът е реализиран със съдействието на: Министерство на културата в партньорство с Център за култура и дебат „Червената къща” и Derida Dance Center. „Три3ависим“ 2014 се координира от Културна фондация А25.

2013 The Demolition of the Eiffel Tower

The Demolition of the Eiffel Tower

The Demolition of the Eiffel Tower

Автор: Jeton Neziraj

Режисура: Blerta Neziraj

Хореография: Виолета Витанова и Станислав Генадиев

Композитор: Gabriele Marangoni

Сценография и осветление: Nico de Rooij

Кукли и сенки: Clément Peretjatko

Костюми: Marija Papucevska

Драматург: Borka Pavićević

Актьори: Adrian Morina, Ernest Malazogu, Shengyl Ismaili, Armend Ismajli

Изпълнителен продуцент: Jeton Neziraj

  • Идея:
    Трагикомедията „Разрушаването на Айфеловата кула“ разглежда един от най-значимите проблеми на съвременния свят – тероризма, който възниква като следствие на глобалните политически и религиозни конфликти. В пиесата героите се изправят срещу културните разделения, недоразуменията, религиозния фанатизъм, насилието и въпросите, свързани с демокрацията и свободата на индивида в Европа. Преди всичко пиесата подчертава недоразумения, стереотипи и предразсъдъци, създадени в резултат на забраната на бурките в Париж. Сред съвременния градски пейзаж историята проследява един европеец, отвлечен от двама терористи ислямисти. Той поддържа позицията, че мюсюлманките в Париж не трябва да носят бурки. В същото време, като в приказка от миналото, в паралелна история, на османски войник е наредено от султана да разпространява бурки сред балканските жени. Разрушаването на Айфеловата кула е алтернатива на фиксирането на водещите медии върху историята с бурките; дискурсът на пиесата води до най-съществения въпрос – да се познава и разбира гледната точка на другия.
  • История на проекта::
    Премиерата на спектакъла се състоя на 26.11.2013 г. в Националния театър на Косово. След това е представян в Албания и Сърбия. Играе се и до днес. Blerta Neziraj печели награда за най-добър режисьор от Националния театрален фестивал в Gjilan.
  • Цитат::
    HABIB: Те взимат хапчета, за да правят секс с жените си. Всъщност те са го измислили.

    GARIP: Шегуваш се! Те взимат хапчета и след това го правят?

    HABIB: Точно това казвам.

    GARIP: Егати, к’ви луди хора!

    JOSÉ: Не ние измислихме Виагра. Американците са.

    GARIP: Вие сте еднакви лайна- вие и американците.

    HABIB: Виждаш ли? Те винаги претендират, че не са съгласни с американците, но когато става дума за мюсюлмани, те залепват едни за други като дългогодишни любовници!

    […]

    JOSÉ: За последните няколко дни, докато бях затворник на тези смели войни, аз разбрах нечовечността на френските политици и правителство. Техните „грижи” за мюсюлманските жени, които искат да носят бурка. Ако ви е грижа, аз се чувствам много засрамен, че съм французин. Не ме е страх дали ще умра и не се притеснявам дали тези смели войни ще ме убият днес или утре, или когато и да поискат. Важното е светът да разбере истината: че и Изтока, и Запада принадлежат единствено на Него – Аллах – нашият създател. Швейцарците може да са забранили строителството на минарета, французите може да са забранили носенето на бурка, но няма как да спрат едно нещо: денят на страшния съд, денят, в който Изтока и Запада ще станат едно. От този ден новият свят ще започне, с млади хора, които единствено ще се молят с любов на Аллах.

    Jeton Neziraj, „The Demolition of the Eiffel Tower“
  • Продукция на: Qendra Multimedia (Prishtina) in cooperation with: Center for Cultural Decontamination (Belgrade), Pushkunst / indipendent art platform (Milano), Compagnie Collapse (Lyon), National Theater of Kosovo (Prishtina).

2013 Кардиограма

танцов пърформанс
Cardiogram

Кардиограма

Идея, драматургия, сценография, звукова среда: Мартин Пенев

Хореография и изпълнение: Виолета Витанова и Станислав Генадиев

Музика: GENDA

Костюми: Мира Петрова

Актриса: Гергана Христова

Технически асистент: Стефан Дончев

PR и координация: Културна фондация А25

  • Идея:
    Ласкаеш се от мисълта, че ти създаваш творчеството. Възможно е. Но понякога то е търпеливото демонично присъствие, което очаква твоето истинско раждане. И ще ти помогне да излезеш навън. Маската разгръща проекция, способна да те свърже с Другия и да те отдели от Него. Защото творчеството боли. И дори да ти се прииска отчаяно да се завърнеш към топлината и сигурността на утробата, то няма да ти позволи да го направиш. Не всеки има потенциала да бъде създател, но всеки може да бъде убиец. Само за да откриеш могъщата ирония на собствената-си-празнота-без. Ти си този, който влага значенията. Или пък не.
  • История на проекта::
    Премиерата е на 01.06.2013 г. в Центъра за съвременен танц Derida Dance Center. Представян е и в рамките на българския шоукейс на фестивала Sofia Dance Week 2013.
  • Цитат::
    „В нормална кардиограма има два пика.

    Депресия се нарича понижаване на сегмент от кардиограмата под нормата му.

    Елевация се нарича повишаване на сегмент от кардиограмата над нормата му.“

    (Из учебниците по кардиология)

    „Служейки си с минимално количество изразни средства, но използвайки максимално техните възможности, спектакълът създава своя жив, пулсиращ свят, чиито граници са тези на абсолютното „вътре” на главния герой. [...] Защото светът на „Кардиограма” като цяло е самодостатъчен и затворен, създаден да бъде гледан, без той да гледа и да комуникира директно с публиката, а по-скоро търсещ резонанс в същия този вътрешен свят на всеки зрител по отделно.

    Ина Дублекова, „Някъде „вътре“, „Нови драматургии“
  • Проектът е реализиран със съдействието на: Столична програма „Култура” на Столична община за 2013 г. и резидентска програма на Център за съвременен танц Derida Dance Center.Благодарности на Димитър Георгиев, Красимир Терзиев, Петър Чушев.

2012 2replicate

танцов пърформанс
2replicate

2replicate

Идея: Виолета Витанова, Станислав Генадиев

Консултант: Борислав Стоянов

Участват: Виолета Витанова и Станислав Генадиев

Хореография: Виолета Витанова, Станислав Генадиев

Звукова среда: Михаил Стоянов

Сценография: Евгения Сърбева

Костюми: DEMOBAZA

Интерактивна визуална инсталация: Георги Христов (Elektrick.me)

Помощник-режисьор: Боряна Митева

Осветление: Виктор Георгиев

  • Идея:
    На сцената телата на танцьорите еволюират, но не защото идват от миналото, а защото се появяват от бъдещето. Преминават през различни фази и пространства, заедно - като части на нов ДНК-дует, и поотделно - в търсене на себе си и другия (Културна фондация „А25“ www.a25cultfound.org)
  • История на проекта::
    Премиерата на спектакъла е на 21.12.2012 г. Игран е на Сцена на четвъртия етаж.
  • Цитат::
    „Ако досега синкретичните диалози между театър и танц в специфична звукова и визуална среда бяха запазена марка на девиантни сцени или дори несцени, то предизвикателството на вече утвърдилия се екип Витанова-Генадиев (дебютен Икар за „Imago“ още преди пет години) се случва в самия Народен театър, макар и на неговия четвърти етаж.

    […]

    Прокламираната „кинетична интелигентност" на телата конструира най-различни фигури, в които информацията от опознаването им се сблъсква с информацията на околния свят. Макар костюмите им да са чисти като съзнанията им, и те покриват, и те оформят желаещото да остане без форма. Но това излязло от лудницата бяло на „2replicate“ не е в никой случай сигнал за студ или празнота - по-скоро такъв е херметично затвореният свят, в който двамата танцьори единствено могат да се открият.“

    Демиан Рокосовски
  • Проектът е реализиран със съдействието на: Културна фондация А25, Министерство на културата, Sofia Dance Week, Derida Dance Center, Pro-Technica, DEMOBAZA, Анна Данкова и Стоян Стоянов

2012 Хамлет/Мишеловката

театрално представление
Mishelovka

Хамлет/Мишеловката

Автор: Уилям Шекспир

Превод: Александър Шурбанов

Сценична версия и постановка: Явор Гърдев

Хореография: Виолета Витанова, Станислав Генадиев

Музика: Калин Николов

Контрабас и цигулки: Валентин Ганев

Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов

Сценография и костюми на „Мишеловката“: Венелин Шурелов

Сценичен бой: Емил Видев

Консултант по Шекспиров стих: Сава Драгунчев

Фотограф : Симон Варсано

Художник на плаката: Лиана Димитрова

С участието на: Леонид Йовчев, Мариус Куркински, Светлана Янчева, Валентин Ганев, Христо Петков, Весела Бабинова, Иван Юруков, Елена Телбис, Ованес Торосян, Павлин Петрунов, Aлександър Узунов, Зафир Раджаб, Петко Венелинов, Даниел Пеев, Деян Ангелов, Дарин Ангелов, Гергана Арнаудова, Йосиф Шамли,Сава Драгунчев, Виктор Танев,Станислав Генадиев, Филип Миланов, Виолета Витанова,Елена Господинова, Кире Гьоревски, Емил И. Марков, Пламен Пеев, Теодор Елмазов, Калин Яворов

  • Идея: „В мотивационните вериги на героите в пиеси за политика например, приоритетите на героите обикновено вървят от политиката към личния живот. А тук те са изцяло оставени в светлината на личния живот. Личният живот напълно предопределя политическите решения. Има едно движение противно на „разумния“ клиширан ценностен ред. Политическото решение е утилитарно и то не би трябвало да зависи от пристрастия; да не зависи от това кого обичаме и по какъв начин. А тук те зависят. Има едно допускане относно връзката на Клавдий и Гертруда при Джон Ъпдайк в един роман, посветен на тях, което самият Хамлет от ревност към майка си никога не би могъл да направи: допускането, че майка му все пак може да обича Клавдий. За Хамлет е очевидно, че това не е възможно: „На Вашата възраст – казва ѝ той – кръвта вече не кипи“. Попадаме в дълбока невъзможност да разберем другия, ако се отнасяме ревностно към него. Същата трудност изпитва човек, който трябва да обясни, че е влюбен в коза, нали? Как да го обясни на съпругата си например? Само изглежда, че може да бъде разбрано, но никога не може да бъде разбрано докрай.“
    Явор Гърдев
  • История на проекта:
    Премиерата на „Хамлет“ е на 1.11.2012 г. на сцената на Народен театър „Иван Вазов“, където спектакълът се играе и до днес.

    Награди „Аскеер“ 2013: за най-добро представление, за режисура (Явор Гърдев), за водеща мъжка роля (Леонид Йовчев) и за сценография (Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов и Венелин Шурелов).

    Награди Икар 2013: за режисура (Явор Гърдев), за поддържаща мъжка роля (Мариус Куркински), за сценография (Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов и Венелин Шурелов), за майсторско техническо осъществяване (екипът на Народен театър „Иван Вазов“).

    Танцовият пърформанс „Мишеловката“ от театралната постановка „Хамлет“ печели първия Икар за съвременен танц и пърформанс.
  • Цитат::
    „„Повечето от нас познават болката и страданието в зоната на изчерпания смисъл, но колцина от нас познават спасението чрез изчерпания смисъл? Може ли точката на отчаянието да се окаже точка на спасението? Може ли преломният миг на загуба на смисъла да се окаже портал към тънката материя на битието? Може ли непоправимият свят все пак да бъде „сложен в ред“?

    С риск да не успее да поправи света, Хамлет ще се опита.

    Не Хамлет – Отчаянието.

    Хамлет – Спасението.“

    Явор Гърдев



    АКТЬОРЪТ-КРАЛИЦА: „О, мъчителни слова -

    предателство нарича се това.

    Оная, дето се събира с друг,

    ще е убила своя пръв съпруг.,

    Че не любов, а алчност дава знак

    на грешната жена за втори брак.

    Щом втори мъж прегърне в своя кът,

    мъжа си тя погубва втори път.“

    […]

    КРАЛЯТ: Знаете ли съдържанието? Да няма нещо осъдително в него?

    ХАМЛЕТ: Не, не, те само се шегуват. Едно отравяне на шега. Абсолютно нищо осъдително!

    КРАЛЯТ: Как се казва пиесата?

    ХАМЛЕТ: „Мишеловката“.

    Шекспир, „Хамлет“
  • Проектът е реализиран със съдействието на: Министерство на културата

2012 Нощна пеперуда

театрален спектакъл
The Moth

Нощна пеперуда

Автор: Пьотър Гладилин

Превод: Иван Тотоманов

Постановка: Явор Гърдев

Хореография: Виолета Витанова, Станислав Генадиев

Музика: Калин Николов

Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова

Художник на плаката: Стефан Десподов

С участието на: Михаил Билалов, Весела Бабинова, Христо Петков, Йосиф Шамли, Сава Драгунчев, глас във фонограмата на спектакъла: Наум Шопов

  • Идея:
    Действието се развива в „забравено от Бога място” – казарма в студените степи на Русия. Полковник Кинчин се занимава със страха си от хладната смърт, която свири в ушите на всички в смразяващата пустош. Там сякаш времето е спряло и само мисълта за тленността може да докаже живота. Изведнъж на сцената връхлита старши лейтенант Ювачов и съобщава, че се е случило чудо, необясним феномен- един от войниците новобранци на име Коля Лебедушкин се е събудил момиче: „На около 19 години, с прическа...”

    Някога е имало и още ги има общества, в които жената има право да избере дали да бъде жена, или да стане мъж. Ако реши да е мъж, трябва да положи клетва пред общността, че ще остане девствена, ще се откаже от брак и деца, ще живее и ще работи като мъж. Така си купува уважение. Джендърът е социална характеристика. А какво би станало, ако някой избере обратното? На най-неподходящото място. Толкова много иска да си отиде вкъщи, че една сутрин се събужда момиче. Определя се като красиво и гениално момиче. Кръщава се Наталия Сергеевна. И се почват едни разправии...не искат да го пуснат вкъщи – ще тръгне приказка, че в този полк от мъжете правят жени. Не може да се прибере, ще си стои в полка, но няма да спи в спалното, за да не го повредят…
  • История на проекта:
    Пиесата „Нощна пеперуда“ е поставена за първи път в Москва през 2001 г. Премиерата на българската постановка е на 7. март 2012 г. на Камерна сцена на Народен театър „Иван Вазов“. „Нощна пеперуда“ е отличена с 4 награди „Аскеер“: за режисура (Явор Гърдев), за най-добро представление, за изгряваща звезда (Весела Бабинова) и за театрална музика (Калин Николов). Весела Бабинова печели награда за главна женска роля от фестивала МОТ – Скопие, Македония. Спектакълът се играе и до днес.
  • Цитат::
    „В края на глухата равнина, там, откъдето започва вечният мраз, има военен гарнизон. Скоро ще настъпи суровата зима и северната степ ще побелее като мляко. Вятърът вие като звяр, провира се през всички пролуки и свири в тях с хиляди гласове. Някъде дрънчи отпрана ламарина, отекват удари по наковалня. На плаца свири малък военен оркестър – един барабан и две тръби... Музикантите са само трима и единият свири доста фалшиво. Но тези тримата внасят ред в околния свят. Той вече не е див хаос. Да живееш в свят, в който има ред, определян от интервалите между музикалните звуци, вече не е чак толкова страшно”...

    Пьотър Гладилин

(Re)flexible 2010/Back][Up 2011/Zoom in 2012

(Re)flexible 2010/Back][Up 2011/Zoom in

(Re)flexible/Back][Up/Zoom in

(Re)flexible 2010

Идея: Виолета Витанова, Станислав Генадиев

Изпълнение: Виолета Витанова

Артистичен асистент: Красен Кръстев

Back][Up 2011

Идея: Виолета Витанова, Станислав Генадиев

Изпълнение: Виолета Витанова

Визуален артист: Щефани Вилхелм

Zoom In 2012

Идея: Виолета Витанова, Станислав Генадиев, Венелин Шурелов

Изпълнение: Виолета Витанова

Визуална среда: Венелин Шурелов

Техническа реализация: Борислав Тонев (Бъки)

Видео: Дилян Бакалски

Звукова среда: Станислав Генадиев

  • Идея:
    „Zoom In“ е пърформанс-инсталация, в която изразните средства са сведени до минимум и на фокус попада най-„анонимната” част на тялото – човешкият гръб. През представянето в движение на конкретните скулптурни и визуални качества на гърба творците изследват фрагментарните му граници и възможността за отчуждение. По своеобразен начин гърбът се превръща в Другия от нашето тяло.
  • История на проекта:
    Проектът стартира през 2010. с работно заглавие „(Re)flexible” по време на резиденция в „Замък Яздовски” (Варшава, Полша) по идея на Виолета Витанова и Станислав Генадиев с артистичен асистент Красен Кръстев. През 2011. е представен в следващ етап от развитието си - „Back][Up“ - в Танц Квартир (Виена, Австрия) - в рамките на инсталацията „Lumen“ на визуалния артист Щефани Вилхелм.„Zoom In” е третата фаза на тази работа в процес.
  • Цитат:
    „Zoom In” за мен е като кабинет на чудесата, който предизвиква възприятията ни за човешкото тяло и неговото присъствие. Прави го неразпознаваемо, образ на една жива маса в механизирана среда, обратното на това, което е познато. То страховито се приближава към теб и вече може да проектираш върху него каквото въображението пожелае. Една много конкретна и ясна идея, цялостно и последователно развита, която заявява екипа й действително като едни от най-интересните представители на съвременните изпълнителски изкуства в страната.“

    Ангелина Георгиева
  • Проектът е реализиран със съдействието на:
    „(Re)flexible“ е копродукция със CCA Ujazdowski Castle: a-i-r laboratory, Варшава, Полша. Специални благодарности на: Agnieszka Sosnowska, Мариета Голомехова, Hubert Molenda, Łukasz Kuczyński.

    „Zoom In” е част от проекта „три3ависим” - инициатива на Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства (ГСИИ) към САБ – 2012 г., с финансовата подкрепа на Министерство на културата, фондация „Етюд“ и оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие. Спектакълът е участвал в първото издание на Фестивала за съвременно изкуство „Включи града“, Бургас.

2012 Cadaver

интерактивен танцов пърформанс
Cadaver

Cadaver

Идея: Мартин Пенев

Визия: Мартин Пенев

Хореография: Станислав Генадиев

Хардуер и софтуер: Мартин Пенев

Изпълнение: Станислав Генадиев

  • Идея:
    „Cadaver” (лат. мъртво тяло на човек или животно) засяга вечния диалог между импулсивното тяло и здравия разум. Тялото на танцьора е облепено с електроди, които под формата на електрически импулс предават напрежението на мускулите към специално разработена компютърна програма, която превръща получените данни в манипулиран звук. Зад импулсите на плътта се появява сянката на необратим процес – на налагане на телесните импулси над волята. И плътта започва да твори.

    „В началото Станислав има реплики. Той описва какво ще се случи - как след като спре да говори, гласът му ще продължи да се върти като звук. Той започва да модулира и деформира този звук чрез движението, чрез различни аудио ефекти, филтри и намеси във времевата линия на възпроизвеждане. По време на пърформанса се случва запис на това, което той прави, който после отново се пуска за негова информация. Накрая имаме аудио продукт, абсолютно далечен от човешката реч. Това беше концепцията - как физическото тяло може да разбие интелектуалното.“

    Мартин Пенев
  • История на проекта:
    Танцовият спектакъл „Cadaver“ е част от проекта „три3ависим” - инициатива на Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства към САБ . Премиерата е на 26.03.2012 г. в София. Пърформансът участва във: showcase програмата на МТФ „Варненско лято“, Варна 2012; фестивала „Град и публични пространства“, Пловдив 2012; международния форум за компютърни изкуства „Компютърно пространство“, София 2012; АСТ Фестивал за свободен театър 2, София 2012; To be continued… Antistatic, Червената къща, София 2012; „Дупини LIKE“ – проект на Арт група „Дупини“, Велико Търново 2013.

    Има номинация за награда за съвременно изкуство ESSL Art Award 2013 , Виена/София. Печели второ място в категория Офлайн мултимедия на форума „Компютърно пространство“, 2012.

    „Cadaver“ е номиниран за първата награда „Икар” в областта на съвременния танц и пърформанс през 2013 г.
  • Цитат::
    „Този пърформанс ми е много интересен не толкова като резултат или завършено представление, колкото като любопитен опит в една изключително нова посока, особено за българския театрален ландшафт. Той се случва пред публика в една абсолютна жива среда на автентичното случване, в която биват изследвани възможностите и пътищата на властта чрез движенията на човешкото тяло. Тези движения са увеличени, подчертани и огледани като под лупа с помощта на съвременната технология.“

    Камелия Николова

    „Това е моето тяло. Звучи моят глас, който ще бъде записван и възпроизвеждан, но моето тяло ще деформира записа. Гласът ще се възпроизвежда и презаписва, разкъсван от тялото, докато накрая не прозвучи единствено формата на тялото.“

    Мартин Пенев
  • Проектът е реализиран със съдействието на: Министерство на културата и фондация “Етюд”

2009 Abduction

документален спектакъл - маратон
Abduction

Abduction

Спектакъл: Младен Алексиев

Сценарий: по интервюто на Кристиан Брюзер с Халед ел-Масри (2006) и други документи

Физически тренинг: Виолета Витанова и Станислав Генадиев

Музикална селекция: Галин Попов и Младен Алексиев

Графичен дизайн: Милена Иванова – mim

Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова

Участват: Виолета Витанова, Елена Димитрова, Станислав Генадиев, Христо Петков

В сътрудничество със: Станимир Панайотов, Калин Николов, Мирослав Йорданов и Евгения Сърбева

Сайт на проекта: magmalab-abduction.blogspot.com

  • Идея:
    Спектакълът проследява случаите на „необичайно освобождаване на задържани хора“ и „интензивни форми на изследване“, използвани през последните години от ФБР по отношение на граждани от арабски произход, задържани по случайност с подозрението, че са участвали в актове на тероризъм. И въпреки че е вдъхновен от интервюта и документи на отделни идентични случаи на задържане, пърформансът не цитира или коментира буквално конкретни факти. Основната цел на спектакъла е да просмуче трансценденталната физическа чувствителност на задържания и да я впрегне в извличането на нови кодове на общуване, в намирането на алтернативен подход към междучовешкото общуване, целящо се към демократичен ред.
  • История на проекта:
    Създаден е 2009-та година и е представян в продължение на 2 дни (маратон) в Центъра за култура и дебат „Червената къща“.
  • Цитат::
    Необичайното предаване на задържани е нелегална практика, използвана от администрацията на Буш като част от т. нар. „война срещу тероризма”. Tя включва арестуването на хора от други националности, заподозрени във връзки с терористични организации и тяхното последващо пренасяне и задържане в ръководени от ЦРУ тайни затвори извън територията на САЩ, където те биват задържани без поръчение и съдебен процес и разпитвани без законови ограничения. Веднъж затворени, тези хора преживяват неизразим ужас – често задържани в мизерни условия, много от тях биват разпитвани чрез мъчения, като "фалшиво давене", побои, крайна изолация и психологически издевателства.

    Превод: Младен Алексиев
  • Проектът е реализиран със съдействието на: Столична програма „Култура“ на Столична община, Фондация „Етюд“, Център за съвременен уличен танц и Театър-студия „Студентина“, Център за култура и дебат „Червената къща“, Организация „36 маймуни“, Станимир Енчев, Петя Божинова, Гергана Димитрова, Веселин Димов, Росица Младенова, Таня & Шон, Славка Кукова, Яна Вълчева, Петко Стоянов, Димитър Жечев, Петър Мелтев

2009 Reverb (тялото в криза)

танцов спектакъл
Reverb

Reverb (тялото в криза)

Идея: Мирослав Йорданов

Хореография: Виолета Витанова и Станислав Генадиев

Музика: Емилиян Гацов - Елби

Костюми: Мирослав Йорданов

Танц: Даниела Иванова, Теодора Стефанова, Иван Иванов, Ангелина Гаврилова, Кристине Енков, Александра Савова, Теодора Друмева, Асен Наков, Валери Миленков, Леандер Янес

  • Идея:
    В този проект Тялото-рана търси образността си чрез танц. Тялото-рана е тялото в криза, състоянието, в което хората откриват зоната на телесното и размиват устоите си, сведени до същности, в които резонира светът, преповторил се във всички тях. Самозаразяват се с движение, което създава безспирна акустика на повърхностите на тези тела. Оттам се завръща ехото на огромни тела – тела без начало и край, телата, от които човекът е бил прогонен.
  • История на проекта:
    Създаден е през 2009 г. Представян е на 2-то издание на Sofia Dance Week.
  • Цитат::
    „В „Reverb“ наблюдаваме типичните за Станислав и Виолета математически построени геометрични фигури на движението на танцьорите. Бунтарският дух на техния стил не остава незабелязан, тъй като постоянно разрушава общата фигура с различен елемент, който, отделен с ново движение от останалите, се фокусира върху развитието на хореографията. Не е трудно да оставим въображението си да се вихри измежду безкрайните асоциации, които танцът събужда. И именно тази картинност е вероятно най-очароващата страна от тяхната работа.“

    Елена Пенева
  • Проектът е реализиран със съдействието на: Дирекция „Музика и танц“ към Министерство на културата
  • Проектът е копродукция на: балет „Арабеск“ и Kinesthetic Project

2009 Ductus
(ръководство за езда на мъртви коне)

Ductus

Ductus (ръководство за езда на мъртви коне)

Идея: Мирослав Йорданов

Хореография: Станислав Генадиев

Асистент-хореограф: Виолета Витанова

Музика: Юрий Бонджуков

Сценография и костюми: Мирослав Йорданов

Танц: Асен Наков

  • Идея:
    „Ductus“ представя осмислената идея за човешкото тяло в процеса до компонентен разпад, до конкретни функции, търсене на нови асоциации, в създаването на ново убежище за желанията. Въпреки механичното естество на движението, двете неспокойни тела се сплитат със силно желание и произвеждат нов организъм, странен физически комплекс, който вече не е тяло на човек или на кон. Процес, започнал в състояние на крайно отдаване в маниакалността на обезличаването, заменящо постепенно реалността с неестественото единение.
  • История на проекта:
    „Ductus“ е реализиран втори вариант на идеята на Мирослав Йорданов със запазена сценография и различен творчески екип. Проектът се осъществява през 2009 г. Представян е на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и на 2-то издание на Sofia Dance Week.
  • Цитат::
    „Вътре имаше паркетна площадка за танцуващите – десет ярда на ширина и почти шейсет на дължина; около нея от три страни – ложи с кресла, а зад тях – пейки като в цирка, за по-непретенциозната публика. За участие в танцовия маратон се записаха 140 двойки, но 61 отпаднаха още през първата седмица. Според правилата трябваше да се танцува 50 часа, после следваше 10-минутна почивка, през която при желание можеш да подремнеш. Само че през същите 10 минути трябва и да се обръснеш, да се измиеш или да си направиш масаж на краката…

    […]

    …в двора влезе дядо, ужасно разстроен.

    -Нели си счупи крака – каза той.

    Аз и баба бързо слязохме в полето... Старата Нели, все още впрегната в плуга, лежеше на земята и цвилеше от болка. Стояхме там и я гледахме. Просто я гледахме и това е. Дядо се върна с пушката, с която беше воювал в Гражданската война.

    -Стъпи в дупка – каза той и потупа Нели по главата.

    […]Аз заплаках. След това чух изстрел. Този изстрел звучи и до днес в ушите ми. Хвърлих се натам, паднах на земята и прегърнах Нели. Много я обичах. А дядо си намразих – станах, приближих се до него и го ударих с юмрук по крака… Тогава дядо ми обясни, че също е обичал Нели, но е бил принуден да я застреля.

    -Нищо по-добро не можех да направя за нея…“

    Хорас Маккой, „Уморените коне ги убиват, нали?“
  • Проектът е реализиран със съдействието на: Дирекция „Музика и танц“ към Министерство на културата
  • Проектът е копродукция на: балет „Арабеск“ и Kinesthetic Project

2008 Void

танцов спектакъл
Void

Void

Идея: Мирослав Йорданов

Хореография: Виолета Витанова и Станислав Генадиев

Музика: Юрий Бонджуков

Сценография и костюми: Мирослав Йорданов, Владимир Славов и Петър Петров

Танц: Виолета Витанова, Станислав Генадиев и Владимир Кръстев

  • Идея:
    Започнал като споделяне на спонтанни танцови импровизации, интерпретиращи драматургичен текст, „Void“ постепенно се отказва от конструиране на разказ. Хореографите се фокусират върху определени движения и жестове, които в повторението си удържат ритъма, диханието на танца, но и се изчистват до концентрации на абстрактни смисли. В особената възможност (или невъзможност) за сливане на отделните лични асоциации в единна интерпретация се появяват и някои от посланията на спектакъла: въпросите за това доколко притежаваме себе си и другия, искрен ли е стремежът за близост или всичко, което ни остава са механична заедност и заместители.

    „Void“ е движение, което никога няма да извърви пътя до край, защото е движение на тяло, затворено в собствена орбита.

    „Void“ е фрагментирана повторяемост на жестове до превръщането им в телесна механика.

    „Void“ е една възможна интерпретация със съвременен танц на темата за неслучването на близостта, за хладната любов, подчинена на обсесията за притежаване на другия. Това, което публиката е поканена да види, е процес на интимно общуване. Изпитание към способността да комуникираме емоции и енергии. В опит да се изпълни или пък остави въздух за другия в празното пространство.
  • История на проекта:
    Премиерата на „Void“ е през април 2008 г. Силно впечатлени и единодушни в положителната си оценка, публиката и медиите доказват едно – че този спектакъл е събитието на годината в областта на съвременния танц в България. Част от критиката го описва като неподправен, дори студен танц, „Void“ е динамичен спектакъл със силно провокираща енергия. Представен успешно на Фестивала за съвременен танц „Антистатик“ в София, Международния театрален фестивал „Варненско лято“, 5-та Балканска танцова платформа – Нови Сад, Сърбия, „Танц Прага“ с участие в Олмунец, Бърно и Прага, Чехия, на Международния фестивал за съвременен танц „13 Масданса“ на Канарските острови и на Фестивала „Sofia Dance Week“.
  • Цитат::
    „Любовният триъгълник е преобърнат геометрично в разгъващо се движение между Виолета Витанова, Станислав Генадиев и Владимир Кръстев. А всяко отделно движение се конструира в реакцията на другия. Т.е. Void (незает, свободен) може да се види като иронично преобръщане на представите за свобода на лично движение. Void означава също празно пространство, празнота. Авторите на пърформанса създават такова театрално пространство и ще се опитат да го изпълват.“

    Виолета Дечева

    „Много харесвам спектакъла „Void“. Намирам, че използването на светлината и на телата подсилва драматичността на спектакъла. Изпълнението е изключително, съчетано с някои невероятни движения, които приковават вниманието на публиката. Лаконично, но много добро.“

    Тони Бъкби, директор на Британския съвет в София
  • Проектът е реализиран със съдействието на: балет „Арабеск“, Силвия Томова, Валентин Йорданов, „Castrol“ и „МотоБул“.

2008 Калигула

театрална постановка
Caligula

Калигула

Сценична версия и постановка: Явор Гърдев

Асистенти: Крис Шарков, Ани Васева

Хореография: Виолета Витанова и Станислав Генадиев

Музика: Калин Николов

Сценография и костюми: Никола Тороманов

Участват: Димо Алексиев, Даниела Викторова,Стоян Радев, Никола Мутафов, Михаил Мутафов, Симеон Лютаков, Владислав Виолинов, Пламен Димитров, Веселина Михалкова, Виолета Витанова, Гергана Арнаудова

  • Идея:
    Провокативната пиеса на Камю се основава на размирните години от управлението на известния тиранин Калигула в Древен Рим. Написана през 1938 г., пиесата се разглежда днес като модерна класика и като една от знаковите в екзистенциализма в театъра. В интерпретацията на режисьора Явор Гърдев това е история на „свръхсамоубийството“, чрез което човешкият живот се превръща в произведение на изкуството. Спектакълът впечатляващо съчетава силен драматизъм с визуална и физическа пластичност, като превръща сцената във форум на отчаяна и същевременно иронична политическа и екзистенциална дискусия.
  • История на проекта:
    Това е първият съвместен проект на режисьора Явор Гърдев и хореографите Виолета Витанова и Станислав Генадиев, чрез който се поставя началото на дълго сътрудничество (вж „Нощна пеперуда“, „Хамлет“). Постановката на „Калигула“ от Албер Камю е съвместна продукция на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, Варна, и Театърът „La Rose des Vents“, Лил, Франция. Спектакълът е поставен за първи път през 2008 г. и се играе и до днес.
  • Цитат::
    Хеликон: Приближете се! Приближете се! Отново боговете се спуснаха на земята! Гай Цезар и богът, назован Калигула, са тяхното въплъщение. Приближете се, жалки смъртни! Свещено чудо се извършва пред очите ви. Със специалната милост на благословеното управление на Калигула, божествените таинства ще се разкрият пред вас! […] Задкулисен живот на Олимп! Нощно бельо! Сълзи! Интриги! Приближете се! Разберете всичко за своите богове! Грандиозно зрелище! Потресаващо въплъщение на Истината! Сензационен безподобен атракцион! Мълния! Гръм! Съдбата на собствената персона в триумфален марш! Приближете се и гледайте във всички очи!

    Калигула (любезно): Днес аз съм Венера.

    Албер Камю, „Калигула“

    „Моментът, в който Калигула танцува, е превъзходен. Убеден съм, че ще го помня дълго.“

    Мацей Новак, Директор на Театралния институт, Варшава, Полша

2007 25.03

танцов спектакъл
25.03

25.03

Идея: Виолета Витанова и Станислав Генадиев

Хореография: Виолета Витанова и Станислав Генадиев

Музика: Георги Арнаудов

Сценография и костюми: Огняна Серафимова-Пенева и Мирослав Йорданов

Танц: Асен Наков, Даниела Иванова, Теодора Стефанова

Мултимедия: Лора Руневска

  • Идея:
    „25.03. Спокоен съм,спокоен – саван се е разстлал връз душата ми, невидима ръка ме тласка и груб чужд глас говори и заповядва вътре в мен...

    ...Иде ми да избягам и да се скрия в дън горите, да легна на земята и да оставя сълзите си да се стичат, да се стичат за Теб, на която беше писано да ме познаеш...“

    Никос Казандзакис, „Змия и Лилия“
  • История на проекта:
    „25.03.“ е създаден специално за Международния конкурс „Маргарита Арнаудова“ на балет „Арабеск“. Печели Наградата на Международното жури, както и наградите за оригинална идея и за оригинален танцов език.
  • Цитат::
    „02.03. Спокоен съм. Спокоен съм, защото съм отчаян.“

    Никос Казандзакис, „Змия и Лилия“

    „Танцовият спектакъл „25.03.“ ме удиви с високото си ниво на артистизъм и език на тялото. Наблюдавах първокласен танц и движения, които разказваха. Спектакълът наистина ми хареса.“

    Щефан Шмидке, драматург и куратор на Wiener Festwochen, Виена, Австрия

    „25.03.“ е напълно синтетичен пърформанс – музика, хореография, сценография и като цяло, и поотделно, са съвършени. Това води до завършен музикален и хореографски пърформанс, съчетаващ невероятна пластика и известна загадъчност...“

  • Валерия Федотова, доктор по история на изкуството, Русия
  • Проектът е реализиран със съдействието на: балет „Арабеск“

2006 Imago

танцов спектакъл
Imago

Imago

Идея: Виолета Витанова и Станислав Генадиев

Хореография: Виолета Витанова и Станислав Генадиев (със съдействието на танцьорите)

Музика: Филип Търновски

Цигулка и блок-флейта: Виктор Вълков

Сценография и костюми: Огняна Серафимова-Пенева

Танц: Виолета Витанова, Елена Господинова, Станислав Генадиев, Кире Гьоревски

Монтаж: Васил Стоилов

Сайт на проекта: imago-dmp.hit.bg

Автор на сайта: Надежда Станева

  • Идея:
    Имаго се нарича последната фаза от развитието на насекомите. Освен това е термин, използван от К.Г. Юнг, описващ начина, по който човек пресъздава личността си през изображения от колективното несъзнавано.

    В „Имаго“ тялото е обект на наблюдение и дисекция чрез движения, изследващи телата като механична система с постоянен обмен на информация, която е двуполюсна, хармонична и дисхармонична, реална и нереална, мъжка и женска, положителна и отрицателна. То е постоянно развиваща се и еволюираща сплав от жива материя. Различните нива на едно пространство се изпълват с енергии, които само подсъзнанието може да разпознае.
  • История на проекта:
    Спектакълът моментално се обявява за едно от най-интересните нови проявления на съвременния танц, печели второ място на Националния конкурс за съвременна хореография, организиран от Фондация „Хюмартс“. Скоро след това „Imago“ привлича вниманието на театралната гилдия и през 2007 г. е удостоен с „Икар“ за дебют, като наградата се връчва за първи път за танцов проект.

    Пърформансът е представян на: 15-ти международен театрален фестивал „Варненско лято“, 4-та Балканска танцова платформа – Атина, Гърция (с подкрепата на Фонд „Мобилност“), Фестивал : MANoVER 2007 off Europa – Лайпциг, Германия, Фестивал Locomotion – Скопие, Македония, Фестивал за закриването на швейцарската културна програма Pro Helvetia – София, България.
  • Цитат::
    „Преимущество на примордиалния образ в сравнение с яснотата на идеята е неговата виталност. Това е самостоятелен жив организъм, „надарен с творческа сила“, защото примордиалният образ е унаследена организация на психическата енергия, вродена система, която е не просто израз на енергичния процес, но и възможност за действие.“

    К. Г. Юнг

    „Усетихме чистия импулс към творчеството, безкористността, честното отношение към колективната работа – това днес се среща много рядко… Видяхме приемствеността – все едно наши деца се опитват да правят същото…“

    М. Младенова
  • Проектът е реализиран със съдействието на: Фонд за подкрепа на дебютни проекти/ Национален фонд „Култура“, Швейцарската програма за култура „Прохелвеция“ – България, Института „Гьоте“ – София, Фондация „Cult.bg“, Цветана Векова и Павлина Жекова.

Станислав Генадиев и Виолета Витанова

Станислав Генадиев и Виолета Витанова завършват Националното училище за танцово изкуство в София. Танцуват в швейцарската трупа „Линга“ (Linga), участват в спектаклите „Станция „Астапово“ и „Станция „Елабуга“ с режисьор Маргарита Младенова и Иван Добчев в Театралната работилница „Сфумато“, София. В качеството си на танцьори работят и си сътрудничат с хореографи от Швейцария и Испания. От 2007 г. участват като танцьори и хореографи в Проект „Кинестетик“ (Kinesthetic Project), като общата им работа започва още през 2006 г., докато Станислав танцува в „Линга“. Първият им успешен спектакъл се казва „Imago“ (2006 г.), за който получават и първия в историята на наградите на Съюза на артистите в България „Икар“ за дебют за танцов спектакъл. През 2013 г. печелят Икар за танцов спектакъл за хореографията на „Мишеловката“ в „Хамлет“ с режисьор Явор Гърдев. Станислав Генадиев е удостоен с грамота от Министъра на културата на Република България по случай 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост (2013 г.)

Проектите им включват:

„Homeopathos“ (2006 г.), „25.03“ (2007 г.), „Void“ (2008 г.), „Калигула“ – постановка на Явор Гърдев в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, в която те са хореографи (2008 г.), „Reverb“ (2009 г.), „Ductus“ (2009 г.), „Abduction“ (2009 г.), „(Re)flexible“ (2010 г.), „Back[up]“ (2011 г.), „Tri3avisim“ (2012 г.), „Нощна пеперуда“ – постановка на Явор Гърдев в Народния театър „Иван Вазов“ – София, в която са хореографи (2012 г.), „Хамлет“ – спектакъл на Явор Гърдев в Народния театър „Иван Вазов“ – София, в която са хореографи и актьори (2012 г.), „2Replicate“ (2012 г.), „Кардиограма“ (2013 г.), „The Demolition of the Eiffel Tower“ (2013 г.), „Big Gun“ (2014 г.), „Ова“ (2014 г.).